Старата джамия в Тарсус — кръстоносна църква, превърнала се в минарет на Изтока
В самия център на стария Тарсус, на главната улица на древния град, се издига сграда, в която хилядолетната история е събрана в една фасада. Старата джамия в Тарсус е бивша църква, построена през 1102 г. по време на Първия кръстоносен поход, когато норманите отвоюват града от селджуките. Легендата разказва, че храмът е бил посветен на апостол Павел – роден в Тарсус, един от главните апостоли на християнството. През 1415 г. Ахмет-бей от династията Рамазаноглу превърнал църквата в джамия, давайки на сградата второ духовно раждане. Джамията Старая, Тарсус, или Kilise Cami – „Джамия-Църква“ – и до днес пази на тавана си фрески с изображения на Исус и четиримата евангелисти: мълчаливо свидетелство за живота, който е бил тук преди.
История и произход на Старата джамия, Тарсус
Тарсус е един от най-древните градове в Мала Азия, разположен в провинция Мерсин на средиземноморския юг на Турция. В продължение на хилядолетия той преминава от ръце в ръце: Ахеменидска Персия, елинизъм, Рим, Византия, арабски халифати, Киликийското арменско царство, селджуките, кръстоносците, Рамазаноглу, мамлюците, Османската империя. Всеки от владетелите е оставил следа в градската тъкан, а сградата на днешната Стара джамия е живо въплъщение на тези пластове.
През 1102 г., когато градът е бил под контрола на войските от Първия кръстоносен поход, на това място е била построена църква. Според преданието, тя е била осветена в името на Свети Павел — роден именно в Тарсус. Трябва да се уточни: тази църква не трябва да се бърка с друг паметник в Тарсус – църквата „Свети Павел“ от XIX век, която често се приема за същата постройка.
Забележителен епизод се случва през 1198 г.: тогава Тарсус е част от Киликийското арменско царство. В същата тази църква е коронован първият арменски цар Левон I от династията на Рубенидите – кардинал Конрад фон Вителсбах, представляващ папата, му поставя короната от името на Светия престол.
През 1359 г. Тарсус преминава към турската династия Рамазаноглу, а през 1415 г. владетелят Ахмет-бей (години на управление 1383–1416) превръща църквата в джамия, като добавя минарет. Сградата е получила няколко имена: Ески Джами („Старата джамия“), Килисе Джами („Джамия-църква“) и Байтемюр Джами. Документално потвърдени реставрации са проведени през 1868 и 1900 г.; последният ремонт е завършен през 2007 г.
Архитектура и какво да се види
Старата джамия в Тарсус заема площ от 460 квадратни метра заедно с прилежащия двор. Вътрешните размери на сградата са 19,3 × 17,5 метра; ширината на нефа е 12,6 метра. Това е сравнително малка, но богато детайлизирана постройка, в която се проследява готическият първоизточник.
Фасада и вход
Главният вход е разположен от западната страна. Фасадата е украсена със слепи арки – релефни аркови ниши, които нямат отвор: характерен елемент на готическата архитектура. При входа има две алебастрови полуколони. На южната и северната стена на нефа са разположени гранитни полуколони, вероятно изработени от строителен материал от по-ранни постройки, които са стояли тук преди това.
Покрив и конструкция
Отвън сградата е покрита с двускатен покрив — не с купол. Това е запазена черта от първоначалната готическа базилика: кръстоносците са строили според западноевропейските канони, където шатровите и двускатните покриви са били норма.
Таванни фрески
Основната историческа ценност на интериора са фреските на тавана. В централната част на тавана е изобразен Исус Христос; от двете му страни са четиримата евангелисти: на изток Йоан и Матей, на запад Марко и Лука. Тези стенописи са пряко наследство от църковния живот през XII–XIV век. Фактът, че те са оцелели при превръщането на църквата в джамия, представлява истинска рядкост и исторически значим прецедент за съжителството на християнско и мюсюлманско наследство в едно и също пространство.
Минарет и камбанария
Сградата има два вертикални акцента: минарет в югозападния ъгъл – добавка от епохата на Рамазаноглу, и старата камбанария в североизточния ъгъл – реликт от църковната история. Двугласието на тези две кули създава видим образ на духовната биография на сградата.
Михраб и адаптация към ислямската култура
Към южната стена е добавен михраб – ниша, ориентираща молещите се към Мека. По този начин сградата придобива план, характерен за джамиите от типа „улу джами“ (катедрална джамия), като същевременно запазва първоначалната си правоъгълна конструкция.
Интересни факти и легенди
- През 1102 г., когато е построена църквата, Тарсус е бил част от зоната на Първия кръстоносен поход. Норманските войски на Танкред Галилейски са окупирали част от Киликия; присъствието на кръстоносците обяснява готическия характер на архитектурата — западноевропейска по своя произход.
- През 1198 г. в тази сграда се състоя коронацията на Левон I – първият крал на Киликийското арменско царство. Кардинал Конрад фон Вителсбах, архиепископ на Майнц, му е поставил короната от името на папата, а по-късно германският император е изпратил и символичен венец. Тази коронация е превърнала арменската държава в признато европейско кралство.
- Сградата съчетава християнски и ислямски елементи, които не са били унищожени, а съжителстват: готически арки, гранитни колони, таванни фрески с Христос и евангелистите — и михраб, минарет, действаща джамия. Такова наслагване на епохи е архитектурна рядкост.
- Наименованието „Baytemür Camii“, срещано в историческите източници, вероятно е свързано с името на човек, провел една от реставрациите. Все още не е успяло да се установи точното произход на това наименование.
- Джамията се намира на пешеходно разстояние от други исторически паметници в Тарсус: църквата „Свети Павел“ от XIX век, Кладенеца на Свети Павел и други обекти, свързани с апостолското наследство на града.
Как да стигнете
Тарсус се намира на 30 километра източно от Мерсин и на 65 километра западно от Адана. Най-близкият летище е Адана (ADA). От Адана до Тарсус редовно пътуват автобуси и микробуси; пътуването отнема около 45 минути. От Мерсин – приблизително 30–40 минути с автобус или долмуш.
Джамията се намира в центъра на Тарсус, на главната историческа улица. GPS: 36.9178° с.ш., 34.8978° и.д. Пеша от автогарата в Тарсус — около 15 минути. Повечето забележителности на Тарсус са съсредоточени в радиус, който може да се обходи пеша, затова, след като пристигнете в центъра, можете да ги обиколите всички без допълнителен транспорт.
Съвети за пътуващите
Джамията е отворена за посещения всеки ден, входът е свободен. На туристите се препоръчва да идват извън времето за молитва — това ще им позволи спокойно да разгледат интериора и фреските на тавана. Жените трябва да носят кърпа за глава; обувките се събуват на входа.
Вземете си фенерче или използвайте фенерчето на телефона – осветлението вътре е доста скромно, а фреските на тавана изискват добра светлина за подробно разглеждане. Широкоъгълен обектив или режим „широк ъгъл“ на смартфона ще ви помогне да обхванете цялото пространство на интериора.
В Тарсус си заслужава да разгледате и съседните забележителности: църквата „Свети Павел“ (Aziz Pavlus Kilisesi) с кладенеца на апостола, римските порти на Клеопатра и каскадата от водопади Тарсус Шелалеси в границите на града. Тарсус е родното място на апостол Павел, затова цялата историческа част е пропита с библейски асоциации. За по-задълбочено опознаване е добре да отделите цял ден. Старата джамия в Тарсус е рядък паметник, където в едно пространство са съчетани готическа базилика, арменска коронация и ислямски култ, което я прави едно от най-многопластовите исторически места в целия средиземноморски регион на Турция.